Писателят Луис Сепулведа почина след битка с коронавируса
Един от огромните южноамерикански автори на XX век - Луис Сепулведа, изгуби борбата с ковид. Чилийският писател се е лекувал в болница в продължение на шест седмици. Бил е признат в клиника в Овиедо, Испания, на 25 февруари. Причина за гибелта му са затруднения от COVID-19, оповестява уеб сайтът France24.
На 10 март локалните медии оповестиха за влошеното му положение, само че от този момент никаква информация за здравето му не е ставала обществено притежание по молба на близките му. " Медицинските служащи дадоха всичко от себе си, само че той по този начин и не се възвърне от заболяването. Моите съболезнования на фамилията и брачната половинка му “, написа в Туитър Адриан Барбон, властник на района Астурия, където писателят живееше в последните 20 години.
Луис Сепулведа бе на 70 години. По-голямата част от живота си той прекарва в заточение.
" Писател бунтовник " може да е фразеология, което звучи като отживялост през днешния ден, само че с изключение на като публицист и публицист, чилиецът ще бъде запомнен като буен деятел против режима в родината си. Роден през 1949 година в град Овале, през 70-те години на предишния век той е измежду изявените противници на диктатора Аугусто Пиночет и поддръжници на сваления президент Салвадор Алиенде. Сепулведа е пратен в пандиза след осъществения от генерала боен прелом през 1973 г. Две години и половина по-късно е освободен след намесата на " Амнести интернешънъл ".
Малко по-късно напуска родината си, обикаля Латинска Америка, а през 1979 година към този момент е в Никарагуа, където става част от победилата гражданска война на сандинистите. През 80-те отпътува за Хамбург, Германия, откъдето се качва на един от корабите на " Грийнпийс " и работи на него пет години, обикаляйки моретата.
Слиза на сушата през 1988 година, с цел да посрещне интернационалния си успех като публицист. Той идва с публикуването на първата му книга, " Старецът, който четеше любовни романи ". Шедьовърът, преведен на 46 езика (включително български) и продаден в над 10 милиона екземпляра по света, е вдъхновен от опита му с народите шуар в Перу и Еквадор, измежду които прекарва известно време, откакто напуща Чили. След нея написва още 20 книги – романи, разкази, детски истории, които се прочуват с финия си комизъм и описанията на елементарния живот в Латинска Америка.
В България са издадени и доста други негови произведения като " Патагония експрес ", " Дневникът на един прочувствен палач ", " Лампата на Аладин и други истории, с цел да превъзмогнем забравата ", " Историята на една чайка и на котарака, който я научи да лети ", " Историята на Микс, Макс и Мекс " и други
На 10 март локалните медии оповестиха за влошеното му положение, само че от този момент никаква информация за здравето му не е ставала обществено притежание по молба на близките му. " Медицинските служащи дадоха всичко от себе си, само че той по този начин и не се възвърне от заболяването. Моите съболезнования на фамилията и брачната половинка му “, написа в Туитър Адриан Барбон, властник на района Астурия, където писателят живееше в последните 20 години.
Луис Сепулведа бе на 70 години. По-голямата част от живота си той прекарва в заточение.
" Писател бунтовник " може да е фразеология, което звучи като отживялост през днешния ден, само че с изключение на като публицист и публицист, чилиецът ще бъде запомнен като буен деятел против режима в родината си. Роден през 1949 година в град Овале, през 70-те години на предишния век той е измежду изявените противници на диктатора Аугусто Пиночет и поддръжници на сваления президент Салвадор Алиенде. Сепулведа е пратен в пандиза след осъществения от генерала боен прелом през 1973 г. Две години и половина по-късно е освободен след намесата на " Амнести интернешънъл ".
Малко по-късно напуска родината си, обикаля Латинска Америка, а през 1979 година към този момент е в Никарагуа, където става част от победилата гражданска война на сандинистите. През 80-те отпътува за Хамбург, Германия, откъдето се качва на един от корабите на " Грийнпийс " и работи на него пет години, обикаляйки моретата.
Слиза на сушата през 1988 година, с цел да посрещне интернационалния си успех като публицист. Той идва с публикуването на първата му книга, " Старецът, който четеше любовни романи ". Шедьовърът, преведен на 46 езика (включително български) и продаден в над 10 милиона екземпляра по света, е вдъхновен от опита му с народите шуар в Перу и Еквадор, измежду които прекарва известно време, откакто напуща Чили. След нея написва още 20 книги – романи, разкази, детски истории, които се прочуват с финия си комизъм и описанията на елементарния живот в Латинска Америка.
В България са издадени и доста други негови произведения като " Патагония експрес ", " Дневникът на един прочувствен палач ", " Лампата на Аладин и други истории, с цел да превъзмогнем забравата ", " Историята на една чайка и на котарака, който я научи да лети ", " Историята на Микс, Макс и Мекс " и други
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ